ЗАЩО ДЕТЕТО НЕ ОБИЧА ДА РАЗКАЗВА ЗА УЧИЛИЩЕ?

Всеки родители проявява жив интерес спрямо събитията в живота на децата си, затова как прекарват времето си в училище, с кого общуват, с кого се разбират и с кого не, каква оценка са получили на контролно или по какъв проект работят. Но когато възрастните зададат своите съществени въпроси често получават кратък и заучен отговор – „всичко е нормално“, „днес мина добре“ или “нищо не се случи”.

Но как тогава родителят могат да „разговарят“ със своете дете, така че то да да почувства желание и да отдели време за споделяне на впечатленията си?

Нека обърнем внимание на някои полезни съвети в тази статия.

задавайте правилните въпроси

ВРЕМЕ ЗА ОТДИХ СЛЕД УЧИЛИЩЕ

Дори най-активните и ученолюбиви деца се уморяват от училищните дейности и комуникация със съученици, и именно поради тази причина, когато се приберат у дома, може вече да са превключили в режим “оставете ме на мира”. След училище детето вероятно има нужда от покой, да обядва спокойно, да се отпусне, преди да се захване с други предстоящи дейности. Ето защо, ако установите, че ученикът не е в настроение да описва подробно преживяването си в училище тогава трябва да се задоволите с кратките отговори и отложите повторното задаване на въпросите за по-подходящ момент.

ИЗБЕРЕТЕ УДОБНО ВРЕМЕ ЗА РАЗГОВОР

Родителите вероятно са установили, че има “правилен” и “неправилен” момент за комуникация с детето, но кой е той и винаги ли е един и същ? Някои деца са по-склонни да споделят подробностите от училищния живот с родителите си в неангажиращ разговор и някак между другото по време на разходки или съвместни игри, други – по време на вечеря в спокойна семейна атмосфера, трети – веднага след като се приберат от училище, насъбрали силни емоции. Подбирайки най-подходящото време за комуникация, родителите ще могат да осъществят по-ползотворен контакт, за да научат повече, а така и пълноценно да освободят детето от задържаните мисли и чувства.

ЗАДАВАЙТЕ ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Обикновено питаме детето си: „Как са нещата в училище?“. Но колко често получаваме подробен отговор в този случай?

Проблемът в случая може да се крие и в самия въпрос – той не предполага конкретика и позволява кратък отговор. Ето защо, ако искаме действително да научим нещо повече, трябва да зададем въпроса малко по-различно – «Какво ново научи днес?», «Какво забавно нещо се случи днес?», «Какво те затрудни в теста по математика?».

задавайте правилните въпроси

ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ НЕНУЖНА НАМЕСА

Веднъж изградило отношения на споделяне с родителите си, детето изгражда навици и започва активно да описва събитията от училищния си живот, както своите победи и постижения, така и това, което го разстройва или огорчава. Това, че ученикът говори за проблемите си не винаги означава, че родителската намеса е нужна. Често детето просто иска да сподели емоциите, които несъмнено бушуват с голям интензитет, да говори за притеснението си от спор със съученик или за недоволство от оценка, която е получил. Затова не бива да вземате пряко участие във всяка конфликтна ситуация, в която попадне ученикът, а просто слушайте. Говоренето често може да е израз на опита ни да намираме себе си.

ПРОЯВЯВАЙТЕ ИНТЕРЕС КЪМ ЖИВОТА НА ДЕТЕТО СИ

Децата усещат отлично колко точно се интересуват техните родителите от училищния им живот и в какъв аспект – оценки, учители, съученици, фактологично или емоционално. Ако проявяваме интерес единствено към академичните постижения, то с времето ученикът спира да споделя за всичко останало. Ето защо питайки детето как е преминал денят му в училище манифестирайте интерес към всички негови аспекти, задавайте въпросите си нестандартно, дръжте вниманието му будно. Тогава, вероятно, ще успеете да се потопите в живота на съвременното дете от първо лице.