КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО ДЕТЕТО НЕ ЖЕЛАЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ДОМАШНОТО ЗАДАНИЕ
Писането на домашни често се превръща в проблем, както за учениците, така и за техните родители. Така нареченият “мързел” (или нежеланието за учене) причинен от липсата на предварително подсигурени условия за един упражнителен процес, трудността в усвояването на отделни теми, а оттам и на цели предмети често обобщават голяма част от причнитните водещи до отказ на учениците от това да работят ефективно вкъщи. Какъв е полезният ход на родителя в такава ситуация и трябва ли да принуждават детето си да пише домашни въпреки емоционалното-психическото му неразположение? Ще отговорим на тези и други въпроси по-долу в статията.
ЗАЩО ДЕЦАТА ОТКАЗВАТ ДА ПИШАТ ДОМАШНИТЕ СИ ВКЪЩИ?
Много ученици изпитват затруднения с домашните упражнения, а в такива ситуации всяко дете реагира по свой собствен начин: някои непрестанно молят за помощ, други, макар и мъчно, се справят самостоятелно по един или друг начин, а трети го игнорират напълно. Всеки родител инстинктивно приема мисията “домашно” присърце. Но преди да заложим на подходяща стратегия за справяне с това ежедневно препятствие трябва да уловим истинския мотив зад настъпващата съпротива. Той би могъл да включва:
-
Апатия и липса на мотивация за учене. Най-често проблемът се крие във факта, че ученикът се чувства недостатъчно ангажиран и/или не вижда смисъл от упражнения.
-
Нужда от внимание. Ако ученикът системно прибягва до помощ от родител има вероятност системната липса на внимание от страна на близките да бъде една от причните за това
-
Затруднено разбиране на материала. Изучаването на предмет е много по-интересно, когато всички теми са разбрани и свързани в някаква последовательност, а упражненията са лесни за изпълнение. Когато една дисциплина е трудна, трудно се намира и дете, което на драго сърце би тествало своето търпение.
-
Страх от грешки и липса на увереност. Много деца се страхуват от допускането грешки при изпълнение на задачите и затова предпочитат изобщо да не се захващат или достатъчно често молят родителите си за помощ.
-
Средата за обучение. По време на групови занятия, децата са заедно в активния процес на обучение и заедно се справят с трудностите, помагат си пряко или косвено, съревновават се, под прякото наблюдение и подкрепа на своя учител. У дома нуждата от съпричастност, интерес към начинанието, общата цел трябва да намират сходен смисъл.
-
Системност и ясни правила. Липсата на регулярност и правила в изпълнение на домашните упражнения пречи на създаването на навици, детето губи усещане за значимост, кое остава негов приоритет и кое не.
-
Комуникацията. Правилната комуникация и емпатия спрямо детето, особено в най-трудните му моменти, могат да имат много по-въздействаща сила. Личният пример как сме се справяли и ние в трудните за нас моменти в комбинация с нужното търпение, са лек за всяка деструктивна емоция.
-
Няма време. Навиците и ефективното използване на времето спомагат за справянето с по-голям обем от задачи.
ДОБЪР ПОДХОД ЛИ Е ПРИНУДАТА ТОГАВА, КОГАТО ЛИПСВА ЖЕЛАНИЕ?
При все, че всички възприемаме ползите от надомните упражнения, заставянето с думите “пиши домашни, защото ще ти помогнат да станеш по-добър” често нямат добавена стойност. В емоционален план, задължителното писане на домашни без ясно разбираема идея и без отговор на поставените по-горе въпроси рискува да възпроизведе усещане идентично с това за “наказание” у детето.
Домашните се дават с причина и имат своето място в методическия подход при усвояване на дадена материя. Чрез тяхното регулярно изпълнение учениците подобряват разбирането и уменията си, затвърждават всичко научено до момента. Смисъла на този тип упражнения е да оставят достатъчно време за авторефлексия и запълване на липсващите парчета от пъзела чрез практика в собствено темпо.
На колкото по-ранен етап помогнем за установяването на връзка между детето и смисъла от упражнения (не заради оценки, похвали, обещания пред близки) ще създадем неразрушима връзка между причината и следствието в образователен смисъл.
Не е тайна – успехите в академичен план зависят от нивото на придобитите знания и умения. А оттам, в основна степен, и постигане на желаната житейска реализация.
А ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ДОМАШНИТЕ САМОСТОЯТЕЛНО?
Разбира се. Например, в случай, че ученикът е нерешителен, страхува се от грешки или редовно търси подкрепа в изпълнението му подходите биха били различни – черновата, която обезсилва ефекта на грешката (само верните отговори се вписват като официални); “неформална” дискусия, при който ученикът назовава своите отговори, родител посочва неточностите, и едва тогава се вписват обобщените от двамата резултати; правилно разпределяне на времето, тогава когато ангажиментите станат твърде много (не забравяме времето за игра).
Поставянето на правилната причина в центъра, изграждането на съобразен с нея подход на действие и умението да дадем достатъчно пространство (и време) на своя малък наследник за преосмисляне на начина, по който възприема себе си в ситуации като тази неминуемо ще вдъхне нов идеен смисъл на упражненията вкъщи.
