Деница, която възпитава в осъзнатост.

1. Представи се.

Деница Иванова, майка на Алина Иванова, 4 г. 10 м.

2. С какво спечелихме твоето доверие?

След първоначална връзка с екипа на АМАКидс, получих отговори на зададените въпроси, коректно отношение, навременна обратна връзка и комуникация, както бе обещано по време на проведените телефонни разговори, online (презентация) и на живо (пробен урок).

3. Какви надежди възлагаш на обучението по Ментална аритметика, и какво ви даде досега?

Възложени надежди:

  • Развиване на логическо мислене;
  • Подобряване на паметта и развиване на въображението;
  • Контакт с различен кръг от хора; комуникация на различни теми, различен подход на
  • общуване;
  • Изграждане на полезен навик за упражнение, учене, полагане на усилие – различен тип игра.

Наблюденията ми към момента:

  • Подобрена памет – по-добро представяне при игри от тип „memory“;
  • Желание за справяне с трудности и полагане на усилие – изисква системност и подкрепа от родителя;
  • Повишено самочувствие; удовлетворение от постигнатите цели.

4. Пред какви предизвикателства се изправихте ти и твоето дете свързани с курса на обучение?

Неразбиране на материята и нежелание за разбиране на материята;

  • „Не мога!“, последвано от отказ и липса на желание за справяне със задачите/трудностите;
  • Намиране на баланс между „забавления и задължения“ при самостоятелната подготовка вкъщи;
  • Изисква време, търпение и усилие да вмъкнеш допълнително занимание от този характер.

5. Управляваш ли времето на детето си, ако да – как?

Да. Поставени са относителни граници за извършване на различни дейности с цел развиване на самостоятелност, подобряване на уменията и поемане на отговорност за (не-)извършените действия. Ако/когато времето бъде просрочено и наваксването стане невъзможно, това се случва за сметка на друга дейност, която бива пропусната.

6. “Страшилище” или забавна домашна тренировка по ментална аритметика – какво ви костваше в последните 9 месеца да бъдете толкова системни в изпълнение на домашните?

И двете.

Коства усилие и труд, време, разбиране (изпълнение, но не на всяка цена), спокойствие и добро отношение; много разговори, търпение и помощ, когато е нужно. Вяра във възможностите, мотивация и стимул. Всички те са развиващи се спътници в процеса на работа, а не еднократни действия.

Старая се упражненията вкъщи да завършват позитивно и с удовлетворение, въпреки трудностите по пътя.

7. Какъв родител си?

Старателен. Опитвам се да бъда балансирана, да давам личен пример. Обяснявам, давам отговори и провокирам с различни въпроси. Сарая се да възпитам в детето си вяра в собствените възможности, чувство за отговорност, самостоятелност и умение за вземане на решения, съобразени с възрастта.

Родителят се учи от и заедно с детето си.

8. В кое откриваш по-дълбок житейски смисъл – в достигане до “първото място” или в уроците от неуспеха?

В пътя, който се изминава, в стремеж към достигане на първото („своето“) място.

9. Твоята дефиниция на следните три думи:

  • ЦЕЛ: Какво искам да постигна? Къде искам да бъда?
  • ЛИЧЕН ПРИМЕР: Как искам да го постигна?
  • ТЪРПЕНИЕ: Скъпоценност.